Скъпи читателю! В този брой на приложението за литература, изкуство и

Скъпи читателю! 
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще отбележим 130-годишнината от рождението на огромната българска поетеса Елисавета Багряна.  > Приятно четене. 
 
Вечната > Сега е тя безкръвна и съвсем безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно - дали Мария, или Анна е,
и все едно - да молите и плачене, -
не ще се вдигнат тънките клепачи,
не ще помръднат стиснатите устни -
последния въздъх и вопъл изпуснали.
И не щеш ли необятен и непознат е към този момент пръстенът
на нейните ръце, завинаги скръстени.> Но чувате ли вие писъка почтен
на рожбата й в люлката прилежаща?
Там нейната безсмъртна кръв е предходна
и нейната душа на тоя свят отседнала.
Ще минат дни, години и епохи
и устните на двама млади, слети,
ще шушукат отново " Мария " или " Анна "
в нощта измежду пролетни благоухания.
А внучката ще носи всичко: името,
очите, устните, косите - на незримата.> ----------------> Святата > Аз те знам, Богородице бледа,
с младенец осиян на колене.
Твоят взор е необичайно втренчен,
твойте устни нашепват моление.> Мъдреци беловласи и славни,
пред нозете ти ничком склонени,
за отрока, предсказан от дълго време,
са пристигнали на свето поклонение.> И назовават го наследник на небето,
и назовават го цар на земята,
само че ти чуваш: " Друг друга любете " -
и над люлката виждаш разпятие.> -------------> Кукувица > Ходиш, гледаш, като че ли обезсвесен,
напразно пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, стеснен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих:
не оказват помощ билки и вълшебства,
кой каквото желае да приказва -
няма нивга аз гнездо да свия,
чеда румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да чистя.
Мен ме е родила като че ли веда
и ми е прокобила нерадост. 
Дай ми мене по света да бродя,
дай ми сборове, хора, задевки -
другите да чувам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моите уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И по този начин живота ще мина
ненаситена, ненаживяна.
А по кое време умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.> ---------->
Стихии >
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде 
                         от могилите,
префучава през боазите, подвига облак 
                        над диканите,
сграбчва стрехите на къщите, на каруците 
                             чергилата,
смъква портите, оградите и децата 
                        по площадите -
в родния ми град?>
Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде
                        пролет гневна,
разтрошава ледовете си, на мостовете 
                             подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, 
                             пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка 
                            на хората -
в родния ми град?>
Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж 
                           е закипяло то
в бъчвите големи, взидани, с влага лъхаща 
                                 наситени,
на които с букви кирилски написа " черното "  
                             и " бялото " -
в избите студени, каменни, завещани 
                           от дедите ни -
в родния ми град?>
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, 
                             непокорната -
родната сестра напразно, на водата 
                              и на виното,
за която е примамица непостижното, 
                              просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, 
                               неминати, -
мене по какъв начин ще спреш?